Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2013 22:58 - Граф дьо Монте Кристо- романтически герой (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 14264 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.10.2013 10:52


     Романът „Граф Монте Кристо“ е сред емблематичните произведения на своя автор, а самият той е един от типичните творци на романтизма. Творбата извежда на преден план централния за поетиката на тази епоха конфликт между личност и общество, между индивидуалните нравствени принципи и порочната социална система. Романът покорява с това, че разработва вечните теми за човешката нравственост като приятелството, честността, справедливостта, щастието и любовта. Патосът им ги прави верен спътник на младия човек при формирането му като личност, зависима само от доброто.      Героят на „Граф дьо Монте Кристо“ е представителен образ на епохата на Романтизма. Едмон Дантес дава израз на естествения стремеж към щастие. В ролята си на дързък съдия и приел себе си като избран от Бога да възстанови справедливостта, той се бори за осъществяването на своя идеал. Дантес е събирателен образ на човека и въплъщение на разнородни черти от неговата природа.     Човекът на романтизма е човек на пътя. Този мотив намира израз в неудържимото влечение към източната екзотика и стремежът да се обхване цялото знание, да се проникне зад скритата същност на явленията. Героят не просто преодолява пространства и се премества във физическия свят. Това е символ на душевната му еволюция и житейско обогатяване. Персонажът е носител на основната идеология на епохата- изключителен герой в изключителни обстоятелства. Той е в центъра на повествованието със своята ярка индивидуалност.    За личността на романтизма е характерно маскирането, преобличането, скриването зад фалшива самоличност, благодарение на което може да се воюва за определена цел. Чрез това се реализира приключенската линия на романа. Едмон Дантес сменя имената, а с тях и социалния статус и националността си. Превъплъщавайки се в граф Монте Кристо, абат Бузони, лорд Рътълуен, той маркира отделните етапи на своето духовно развитие. Името Едмон Дантес маркира миналото, щастието в любовта, младежките мечти, вярата в доброто у човека. Един неочакван обрат превръща волния моряк в затворник от зловещата крепост Иф.
     Подобно на митологичен или приказен герой, му се налага да преодолява невъзможни препятствия, подкрепян от помощници. От тук започват типичните за романтическите герои перипетии и неочаквани срещи. Повествованието изцяло разчита на необикновеното и случайността, на съдбовните съвпадения и постоянното заплитане и разплитане на тайни.      Затворът среща героя с абат Фариа, който води до преображението и духовното му проглеждане. Благодарение на него, Едмон се образова повече, отколкото ако е посещавал университет; добива знания за света и хората, овладява аристократични маниери, школува ума си; и най-главното- прозира истината за враговете и сърцето му се изпълва с гняв, презрение и ярост, тласкащи го към отмъщение. Данглар е обладан от завист и болни амбиции и те го подтикват да напише донос против Дантес, определен за капитан на кораба „Фараон“. Фернан е заслепен от дивата ревност към съперника за сърцето на обичаната Мерседес и става жалка пионка в ръцете на безсъвестния интригант. Прокурорът Вилфор изменя на клетвата да защитава истината и поставя честолюбието си над трагедията на един невинен младеж. В ожесточението от проявената несправедливост Едмон се зарича да отмъсти за отнетото му право на щастие.      Крепостта и изгнаничеството са символ на затворения и неосъществен дух на героя, който не може да се извиси и тегне под робството на антихуманните социални закони на безчестието. Като типичен романтически герой Едмон Дантес е подвластен на бурните емоции и страсти. Замисленото от него отмъщение няма за цел покаянието и нравственото прераждане на злодеите, а физическото им унищожение, което трябва да бъде предшествано от опозоряване сред светския елит и отчаяние. Този план не излъчва християнско милосърдие и благородно великодушие, а представя житейската философия на личност, превърнала се от жертва в съдия и палач. Едмон Дантес се опира в своите действия на старозаветната максима „око за око, зъб за зъб“. Внушаващ едновременно демонизъм и ангелска чистота, той предизвиква възхита у положителните герои и страх у отрицателите.      Силата на Едмон Дантес идва както от свръхестествените му възможности и способности, придобити по чудесен начин, включително и забогатяването му, така и от моралното основание на действията му.       Героят разтърсва привидно стабилния свят на Вилфор, Данглар и Морсер и изважда на показ пред парижкото общество дълго прикриваната низост. Кралският прокурор Вилфор загубва разсъдъка си, след като публично е разкрита тайната за незаконния му син Бенедето. Граф дьо Морсер рухва от измамната висота на социалното си положение и стига до самоубийство, когато се разкрива предателството и измяната му. Възмездие за греха на Морсер (Фернан) е категорично изразеното нежелание на сина му Албер да бъде повече част от тази опозорена фамилия.        Дълго носещ болезнената тайна за истината, разпънат между Бога и дявола, готов да продаде душата си в сделка със сатаната, Монте Кристо се проявява като съвършен индивидуалист, което е характерна черта на романтическия герой. Стигайки до крайност, героят разбира, че бунтът му срещу обществените закони не може да бъде същевременно бунт срещу нравствените норми и разрушаване на моралните принципи. С болка и разкаяние той открива, че средствата, избрани за борба със злото, са проявление на греха. Израз на променената му позиция е неочакваното му решение да пощади живота на Данглар и да отнеме почти цялото му богатство в полза на приютите за бедни.        Едмон Дантес не отмъщава заради себе си, а приемайки себе си като оръдие на божествената справедливост. Това кореспондира със свободолюбивия романтичен порив на човека към духовен простор и нравствено съвършенство.      Завършекът на рома отвежда героя отново в началото на пътя. Но в този момент той вече е различен. Изричайки „Чакай и се надявай!“, героят обобщава своята изстрадана житейска философия, която има нова опора. Тя вече не е подхранвана от жаждата за отмъщение, а от родилата се в сърцето му надежда.        В духа на романтизма Дюма изгражда образа на чудака, който не е разбран от консервативното общество. Загадъчното и тайнственото в живота на Монте Кристо го изтръгва от кръга на обичайното, банално ежедневие и му придава екзотичен, почти приказен ореол. При цялата си житейска несъстоятелност, образът е силно въздействащ. Убедителността му се заключава в благородните намерения на героя като изразител на човешкото право да защити застрашеното лично щастие и романтичния порив към красотата в живота.  
Бел.- Ползвани са материали от pomagalo.com. 
 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3097495
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031