Учебни материали :: На лъжата краката са къси (есе, БЕЛ, 7 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.05.2013 14:40 - На лъжата краката са къси (есе, БЕЛ, 7 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 4907 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.05.2013 14:41

Всеки е изпадал в ситуация, в която е трябвало да разкаже за нещо случило се, в което е участвал и сам той. И едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е изричал лъжа. Ние- хората, сме същества, които смятат себе си винаги прави. И като „най-висше творение“, притежавайки разум, мисъл и език, не сме лишени от способността да лъжем. А ми се струва даже, че никое друго природно създание не я притежава. Единствен човекът умее да осъзнава себе си като индивидуалност и като част от група хора и съзнателно да прави преценка на постъпките си, да ги анализира и оценява като добри или лоши. Именно в това му качество се крие възможността да лъже- да поправя, пренарежда, отстранява и доукрасява фактите, като се съобразява само със своето виждане и желание за това как е било изгодно за него да се случи дадено събитие, а не как то се е случило в действителност. Човек представя нещо не такова, каквото е, по различни причини. Дали за да прикрие себе си като участник, дали от страх от наказание или да отвлече вниманието от себе си като виновен; прави го и за да отмъсти на някого, когото не харесва или за да постигне нещо, което много често не заслужава. А човекът обича и умее и да се маскира, за да изглежда такъв, какъвто би искал, а не какъвто е. Той може целенасочено или неосъзнато да излъже, но и да излъже с благородна цел. В първия случай рискува да се превърне в закоравял измамник, а при втория често е от инстинкт за самосъхранение и стремеж за оцеляване. Благородна лъжа изричаме по-рядко. Само когато в нас проговори истински човешкото- грижата за другия и съчувствието . Невинна или добре обмислена и пресметната, лъжата изопачава фактите. Тя е средство за изкривяване на действителността в нечия полза. Следователно, не рядко е продиктувана от егоизма. Желанието да изглеждаш по-умен, отколкото си, да изпревариш другите, нарушавайки правилата, целейки лична изгода и печалба, може да те направи лукав и пресметлив. Би могъл да спечелиш, да станеш победител, но няма да можеш да скриеш истината от самия себе си, да заглушиш съвестта си. Нашият свят се подчинява на логиката на причинно-следствената връзка. Всяко действие, явление, постъпка има своя причина, мотив и цел, които ги определят като реално съществуващи. Лъжата противоречи на този принцип. Тя не зачита посочената последователност, а е сплетен възел от противоречащи си едни на други подправени факти. В това се корени причината за нейната кратковременност. Една лъжа не трае дълго, защото, рано или късно, се разпада под силата на разума. Затова и народът твърди, че краката й са къси. Тя не може да стигне по-далеч от затворения свят на своята изкривена реалност. Истината винаги излиза наяве. Тя е сродна с деня и светлината. Когато я има, всичко е просто, ясно и видно. А лъжата, прикриваща един или друг недостатък, е сродна на нощта и тъмнината. Тя гради безкраен лабиринт с много входове и изходи, който представлява собственият ни страх от истината. Защото лъжата може да се каже, че има дълга опашка, но пред реалното положение на фактите, всяка фалшива претенция за съизмерване с тях, става дребна и незначителна. Нощта винаги е последвана от ден. Тъмнината винаги се сменя със светлина, а лъжата- винаги озарена от истината.

Нагоре