Учебни материали :: Удоволствието е щастието на глупавия, а щастието е удоволствието на мъдреца (есе по философия, 9 ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.05.2013 20:13 - Удоволствието е щастието на глупавия, а щастието е удоволствието на мъдреца (есе по философия, 9 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 3931 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.05.2013 20:43

От сентенцията, поставена в заглавието на настоящото есе, може да се направят два извода. От една страна, че изпитващият удоволствие е глупав, а от друга- че изпитващият щастие е мъдър. Те произтичат от различието, което се налага, между удоволствие и щастие. Само ако приемем, че удоволствието е синоним на удовлетворяване на временни сетивни потребности, а щастието на потребностите на душата, можем да стигнем до горните заключения. На всеки човек се случва да поиска да насити желанията на сетивата си за храна, напитки, развлечения. Това са първични желания, които се свързват с тялото. Те са кратковременни. Доставят ни моментно удоволствие. Карат ни да се чувстваме приятно, но това усещане е за кратко. То не ни води до пълно удовлетворение от живота. Често се случва да злоупотребяваме с тях. Заблуждаваме се, че ни правят щастливи, но можем да потънем в тях до степен, че да ги превърнем в навик. Това може да притъпи сетивата ни и да спрем да чувстваме, макар и мъничкото удоволствие, което са ни носили преди. Така, за някои храната, пътуванията, развлеченията по заведения, цигарите, наркотиците могат да се превърнат в порок. Повторението на навика ни прави глупави, заблуждавайки ни, че изпитваме щастие. А какво е щастие? Не е ли то върховно удоволствие? Мисля, че да. Но също така смятам, че е и по-различно от обикновените удоволствия. Защото е по-скоро свързано с висшите потребности на душата. Щастието е израз на удовлетворението от постигането или получаването на нещо желано, независимо от това дали си се трудил или не за него. То също може да бъде кратковременно. Но ни извисява повече от удоволствието. Кара ни да се чувстваме окрилени, вдъхва ни сили и ни зарежда. Оставя трайна и по-дълбока следа в съзнанието ни. Може да не си спомняме какво сладко нещо сме яли преди два дни, но да помним разговор или среща, които са ни направили щастливи. Щастието е миг, в който преживяваме нещо ценно, в който се издигаме над ежедневното и обикновеното. То ни води до удовлетворението, че сме го изживели и оставя спомен, към който можем да се връщаме и който да ни кара да изпитваме същото чувство. За разлика от удоволствието, което свършва, след като сме го изконсумирали, и за да го изпитаме отново, трябва да посегнем към средството, което го е причинило. А така постъпваме, именно когато не сме щастливи.
Често заместваме щастието с удоволствие. Така само заблуждаваме себе си. Започнем ли да злоупотребяваме с това, е нужно да си направим преоценка, за да разберем какво е наистина ценно за нас и кое от нещата, които ни липсват, биха ни направили истински щастливи. Защото само щастието би могло да ни направи и мъдри.

Нагоре